Злочестната съдба,която сполетя четката ми за зъби преди някой друг ден и все забравям да споделя за това...
Та значи влизам да се чипам аз и оставям четката си върху казанчето на тоалетната, в следващия момент ,когато се обръщам ,я виждам на забавен каданс как пада в тоалетната...
Прирева ми се, беше толкова хубава...
За мое щастие ,вкъщи ако не друго то поне човек често и лесно може да намери някоя новичка и неизползвана четка за зъби:))
Днес : Станах рано-11 (което е наистина рано за мен)-Сиси ми писа и се разбрахме да ходим заедно към НБУ.Оправих се и Сиси,Кети,Гери и Дани доидоха да ме вземат.Тръгнахме към университета.Влачехме се в ужасното задръстване по околожръстното почти половин час(btw.какво стана нали Бате Бойко щеше да го разширява,та да не се налага да се тътри човек по тоя път като охльов,при положение,че при липса на движение вечер разстоянието мойе да бъде взето за не повече от 10-15 мин. тема на друг разговор)
Стигнахме до Нбу и аз и дани се качихме,а другите решиха да ни изчакат в кафето.След половин час висене на опашката за касата и доста по-малко пред отдел студенти(благодарение на Дани ,който се нареди вместо мен докато още бях на другата опашка),най-благполучно се записах за прословутия изпит по компютърни умения,на който абсолютно подигравателно ме скъсаха миналата година...о.О;заверих книжката си;получих от онези карти за безплатния ксерокс и ....май това беше...
Слязохме в Artes където изядох една Капричоза(правят я невероятна) и тръгнахме към центъра.Отидохме в Select-a,където май са решили да подменят леко интериора с нещо от това десетилетие.Не бях ходила там от нова година...да същата тази нова година...тази от 23 до 3 и прибирането у нас за да гледаме филм :)))
Сиси огладня и се преместихме в Шоколад,където най-благополучно чакахме Венци 2 часа.
Не го познавах още но бях готова да го убия,краката ме боляха,вече виждах размазано от лещите,а гърбът така ме болеше ,че място не можех да си намеря.
Бяхме останали само аз и Гери и тои най-накрая доиде.Станахме от Шоколад и се преместихме в Cargo.Постояхме там и се посмяхме доста.
С Гери тръгнахме да се прибираме,а Венци тръгна за работа.
Отидохме до Стамболийски и зачакахме онази "забавна" маршрутка номер 6.
Забравих да кажа,че Гери си бе накъдрила косата и приличаше на истинска кукла Барби и ми беше много забавно да наблюдавам как хората се обръщат и я гледат:)същото чувство на лубопитство ме обзема и когато вървя със Сиси:))"Какво ли по дяволите си мислят" :)))знам със сигурност че е нещо хубаво :))
Шестицата доиде и както винаги бе точно толкова пълна,колкото да не можем да седнем.
Споменах ли, колко много ме болеше гърба?!
Стигнхме до McDonald's и слязохме.Изпратих Гери до Алекс,че да не се изгуби измежду тези архитектурни забележителности-панелкитеи тръгнах към нас.
И след невероятната вентилация в Cargo,която през цялото време духаше точно в мен,карайки ме да се чувствам повече в Антарктика,отколкото да усетя, че е лято,разбрах че слънцето се е скрило.
Приятно намръзната се прибрах и нагъчих двата хамбургера от McDonald's които бях взела за резерва към снощните Chicken premier и се тръшнах изнемошяла на леглото...
P.S.Да ме извинява Сиси, че не можах да изляза....Мила ,ако четеш това искам да знаеш,че наистина нямам сила да гледам.
Btw.ЧРД на Сиси и Кети да сте ми живи и здрави ,и много ви целувам сладурчета!!!