The meeting :)

За вечерята снощи ще пиша чак сега,защото съм просто изумена.
Тръгнах от нас към 19:30 или 20 ще излъжа защотот времето отново беше ужасно и почаках малко за таксито,след това минах през Цвети за да взема батерийте за фотоапарата си и тръгнахме към центъра.Случих на един от онези намусени шофиори ,които през цялото време те карат да се чувстваш все едно трябва да си им благодарен за това ,че те возят.Казах му да ме остави на Раковска за да мога да купя бонбони и цигари.За моя огромна радост в центъра поне не валеше или по-точно само прекапваше леко и тук -там повече от покривите на различни сгради.Обадих се на леля Златка и й казах да слезе.В момента в който стигнах до паметника тя беше вече там.Стигнахме до тях и започнахме да изкачваме стълбите,нямах търпение да стигна до "върха",както се изрази леля Златка,когато я поптах на кой етаж са:)
Стигнахме и вратата се отвори и там беше тои.Не можах да повярвам, колко беше променен,колко беше порастнал,колко беше...мъжествен.Само очите бяха останали от онова малко момче с което си играехме.Седнахме и ж продължение на няколко минути само се оглеждахме взаимно и неможехме да си се нарадваме :)Беше толкова странно.
запо1нахме да си говорим и за мое огромно учудване тои не само все още помнеше български,а и го говореше много добре,почти не се усещаше,че не това е езикът на който мисли.Установихме,че не сме се виждали от 11 или 12 години(Господи, кога мина толкова време?!)След малко разговори,седнахме да вечеряме.А самата вечеря бе чудесна,пилешки крилца в доста странна пикантна панировка и някакво свинско което аз по чудо и в пререкание с диетата ми изядох,да не споменавам,че ми се услади:)През цялото време не спирах да гледам Теди(наистина се чувствах странно)След като се нахранихме, поговорихме малко с дядо му и баба му ,снимахме се и отидохме в другата стая.Започнахме да си спомняме разни неща от детството ни и беше адски смешно.След всичките раговори стигнах до закючението,че не само тои е промененият...но все пак е нормално.
Разказвахме за живота си един през друг ,а аз не спирах да се смея през цялото време,беше толкова забавно.Той бе най-възпитаното,интелигентно и интерсно момче което ,може да звучи малко пресилено,но което съм срещала.Това малко ме натъжи,защото разбрах,че въпреки всичките ни общи теми на разговор и привидно еднаквото ни ниво,сме малко или много доста различни и колко беден на култура живот ни предоставя мизерната ни държавица.
Унесени в разговори не усетихме кога е станало един часа,а баба му и дядо му все пак трябва да си лягат.Така че им казахме чао и потеглихме.навън отново валеше,но се чувствах толкова странно ,че не обърнах много внимание.Закараха ме до нас и останахме с уговорката за палчинкова торта и кино някой път :)
Днес: Спах цял ден и мисля ,че вече наистина е време да отида до университета за да се запиша за проклетия изпит по компютри,защото ще изтърва срока.
Дарето:Трябваше да учи за изпити....и тя спа....Разбрахме се че го дължим на гадното време.
За моя огромна радост от утре го дават подобрение и дано най-накрая пекне слъце.За днес няма нищо интересно.
Current music: Tatu-Pol chasa
Current mood: Undefined